Днес отново е вторник, за трети път този семестър. Не, че имам нещо против вторниците като цяло, харесвам ги. Но този, който е съставял учебната програма не ги харесва - или тях, или нашата група.
След потресаващото ставане в 7 часа днес се засилих към хирургиите. Учудващо наспан и леко закъсняващ се появих на упражнението по ортопедия. Разбира се абстинетния синдром яко ме стресе към средата на упражнението (сутринта нямах време за кафе), но как да е мина, а Стефчо получи домашна работа да прегледа и преведе една тъничка и мъничка книжка за вродени болести на долен крайник (не цялата, само на кратко:Р).
Живителна, ароматна, черна течност... Изпих си кафето най-накрая, но закъснях за следващото упражнение.
Асистентката не се разсърди, но пък имаше и по-закъснели от мен. Разпределиха ни по двойки в стаите...20 минути активно слушане и малко по-малко писане. Представяне на анамнезата на кратко. Направих миличък поглед на асистентката, но въпреки това ме скастри. Продължих да се червя почти до края на упражнението (е не аз, само ушите ми ама и те стигат).
Втора пауза...имаме половин час - стигна за бързо хапване.
Следващото упражнение...мина някак си бързо (предполагам активната главова работа си имаше странични ефекти). Асистента се раздели с нас с думите "Е тези 3 въпроса са малко дългички, ама ги прочетете за утре, ако има въпроси да да ги изясним". Страхотно, съвсем малко са дългички - има няма 30 страници.
Освежаващо кафе...
Маааааалко закъсняваме за лекция. Стигнахме преди да започне, но... няма места за сядане (ако нямаше задължителна проверка, щяхме да можем да играем тенис в залата). Е като няма - няма, ще приседна...на приятно топлия радиатор. Мислено се присмивам на всички останали - задника ми е на топличко... След 20 минути седене задника ми беше сварен до цвета и консистенцията на прятно сварен рак, а да не забравяме и, че се изръбих жестоко.
Отново кафе...
Следващата лекция е в доста големичка аудитория, не чувам нищо и ми се спи...
Час и половина по късно продължавам да не чувам и да ми се спи...
Кафе...не си спомням кое по ред...
Седя на удобен стол,а изръбения ми задник се наслаждава на потресаващия комфорт... Слушам асистентката и си записвам прилежно (обеснява добре). Поглеждам ритмично колко е часа, гладен съм. След известно време чувам живителните думи, еми добре колеги това беше...свободни сте...
Докато напиша този постинг се случиха 2 неща:
1. Тостерите се изпекоха
2. Изядох тостерите
....
Присетих се, че имам да чета и 70 страници по анестезиология за утре...
Благодарско за вниманието, ще изчезвам, че ще ми счупят главата...